Едно прекрасно лято

Отиде си едно прекрасно лято, което определено ще запомня с доста неща – няколко морета, Таласъмия, Булгакон, една седмица на Рила и закриване на сезона на Белинташ. Все хубави места с още по-хубави хора. Отделно от обикалянето насам натам и в Търново имаше неща, за които имах намерение да пиша… Всъщност до голяма степен заради лятното ми скитане този блог пострада още от самото си начало. По план график вече би трябвало да имам поне десетина записа, ето защо тук ще резюмирам накратко неслучилите се записи в блога. Ще се опитам да карам хронологично

1. Таласъмия 2011 (донякъде не съм писал за това и защото блогът се появи малко по-късно). Таласъмията тази година подрани и вместо на Еньовден се случи на 18-ти и 19-ти юни. Отново Старозагорските Бани приютиха фантастите от цялата страна на станалата вече традиционна сбирка. Направи ми приятно впечатление, че тази година имаше доста млади хора, които идваха за пръв път. Атмосферата беше много приятелска, а маскеният бал се получи на ниво. Повече за събитието може да се прочете тук, а и снимки има :)

2. Meждународен фолклорен фестивал Велико Търново 2011. Става дума за четиринадесетото (може и да греша) издание на един фестивал, който събира във Велико Търново фолклорни ансамбли от цял свят. За една пъстра седмица от 16-ти до 23-ти юли градът се изпълни с хора от Канада, Колумбия, Кипър, Италия, Индонезия, Македония, Мексико, Русия, Южна Африка и България. Всяка вечер на сцената в парк “Марно поле” виждахме различни участници, които показваха по нещо типично за тяхната страна. Аз за съжаление успях да отида само две вечери на фестивали, но догодина ще гледам да наваксам, а и да пиша за събитието малко по-рано.

3. Летен фестивал “Сцена на вековете” 2011. Седмица след като градът утихна след фолклорния фестивал, почитателите на класиката бяха зарадвани с шестото издание на “Сцена на вековете”. Между 29-ти юли и 7-ми август Царевец се превърна в сцена, където жителите и гостите на Търново можеха да видят две опери – “Атила” и “Лакме”, балета “Зорба гъркът”, както и сюита „Вардар” и балет „Кармен” в едно общо представление. Не съм особен почитател на операта, но усещането да гледаш “Атила” на открито, като за декор служат крепостните стени на Царевец определено си заслужава.

4. Рилските езера. От близо десет години все се каня да се кача на рилските езера август месец. Идеята ми е била хем да бъда на планината, хем да прекарам няколко дена в лагера на дъновистите и все нещо се е случвало и съм пропускал. Тази година успях да си наредя така нещата, че изкарах шест дена там. Учудващо е колко спокойно може да бъде едно място, където щъкат стотици души в лагера и още няколко пъти по толкова по пътеките. Интересното е, че бях много против лифта, но като сравня варианта качването на хора с лифт срещу качването с джипове, сякаш лифта е по-доброто решение. Някой беше споменал (не знам доколко е достоверно), че през лятото средно 1200 човека на ден се качват на лифта. Склонен съм да вярвам на тази цифра, но въпреки навалицата планината беше доста чиста. От една страна дъновистите обикалят и чистят, а от друга и самите хора някак си не са склонни да замърсяват, особено ако наоколо няма боклуци.

5. Булгакон 2011. Този път Балчик приюти фантастите в България за поредния Булгакон. Основна разлика между Булгакона и Таласъмията е в това, че като цяло атмосферата на Таласъмията е някак си по-неформална, докато програмата на Булгакона се спазва по-стриктно. Но като се има предвид, че голяма част от хората и на двете събития са едни и същи, веселбата е гарантирана. След сутрешния плаж идваше ред на следобедните лекции, а след това се прожектираха филми и се завършваше с китари. Но разбира се най-готиното бяха хората там и времето, което прекарах с приятели, които не успявам да видя достатъчно често.

6. Белинташ. Изпратихме лятото на Белинташ, където една малка компания се събираме почти всяко равноденствие от няколко години насам. Този път групичката беше сравнително голяма (обикновено сме не повече от 5-6 човека) и се получи много хубаво изпращане на лятото. Направихме и два прехода – до Караджов камък и до Хайдушки камък. Въпреки, че и така на Белинташ почивните дни има доста народ препоръчвам го на всички, които се чудят къде да се разходят и досега не са чували за това място. А ако отидете веднъж гарантирам, че ще се върнете. Мястото е на 20-30 километра от Асеновград, има няколко добри туристически маршрута, а ако човек предпочита да спи в къща, а не на палатка може да избира между вилно селище Сабазий и Чотровата къща.

Това беше лятото събрано в няколко реда, ще се опитам следващите месеци да пиша по-редовно, пък да видим какво ще се получи.

This entry was posted in Разни. Bookmark the permalink.

2 Responses to Едно прекрасно лято

  1. Кал says:

    „докато програмата на Булгакона се спазва по-стриктно“

    Проверяваш дали въобще ти четем блога, м?

    Ако не е т’ва – кога се опитваш да будалясваш сега? :D

  2. Cliff says:

    Всъщност като човек ходещ редовно на Таласъмии и не толкова редовно на Булгакони заявявам най-отговорно – ДА, програмата на Булгакона се спазва доста по-стриктно от тази на Таласъмията :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>