Рошави размисли за образованието

Въпреки, че близо десет години се занимавам с разработка на уеб приложения винаги съм искал да преподавам и като цяло да се занимавам с деца. Преди време кандидатствах по програмата “Заедно в час”, но достигнах до последния кръг интервюта, след който не ме одобриха. Така и не успях да разбера истинската причина, но това е тема на друг разговор :) Магистратурата (която най-сетне трябва да взема и да завърша) ми пък е “Технологии на обучението по математика и информатика”. Така че следя с интерес какво се случва с сферата на образованието, макар и да не съм част от образователната система (уроците по програмиране за деца не ги броя). Основните причини да не съм учител са две – първата колкото и прозаично да звучи е финансовата. Но по-важната е причина е, че не мисля, че точно аз ще съм лястовичката, която ще доведе пролетта.

Този запис зрее от доста време в главата ми, но всъщност поводът най-сетне да го напиша е новината от вчера за Учителите протестиращи срещу изхвърлянето на информатиката от учебния план. От една страна е абсурдно във времена, когато всяко дете прекарва повечето си свободно време пред компютъра, в учебният план да е заложено само един час седмично за информационни технологии, а информатика въобще да не се изучава. От друга страна обаче е още по-абсурдно да има преподаватели по информатика, които да не могат да завъртят вложен цикъл и целият час по информатика да представлява браузване в интернет.

За съжаление в България сферата на информационните технологии е силно преекспонирана и хората, които си разбират от работата получават доста по-сериозни заплати от учителските и съответно тези, които остават като преподаватели са или хора, за които това е призвание (познавам такива) или хора, които имат нужния ценз, но нямат особен интерес и желание да се занимават с това. Това няма как да не рефлектира върху качеството на преподаването им и върху децата, защото учителят трябва да вдъхновява децата, трябва да си води уроците с желание и да дава всичко от себе си.

После идва и другият момент. Както вече споменах два пъти седмично се занимавам с деца от четвърти до шести клас. Проблемът е, че освен на информатика те ходят на още поне две извънкласни занимания. Няма дете, което да не посещава като минимум курсове по английски. Да не говорим, че когато наближи времето за кандидатстване в гимназия или университет, идват станалите вече задължителни частни уроци, които от една страна натоварват сериозно бюджета на родителите, а от друга страна изяждат и малкото свободно време на децата. Е пита се в задачата какво се случва със задължителното образование и защо децата имат нужда от всичките тези допълнителни курсове?

Не знам колко от вас са отваряли съвременен учебник. Завършил съм гимназия преди близо петнадесет години и по мое време в учебниците вече започваше да навлиза този високопарен стил, който прави нещата трудни за възприемане (особено от по-малките). Баща ми още си пази учебниците по физика от времената, когато той е бил в гимназията. Въпреки, че част от материала в тези учебници вече е морално остарял, начинът на поднасяне на информацията е много добър. От една страна те заинтригува, от друга страна е написан така, че да се запомня и разбира лесно. Личното ми мнение е, че в момента учебниците се пишат с ужасен стил и самият факт, че всяка година се издават нови и нови учебници говори, че в цялата тази работа има нещо нередно.

Всъщност това, което куца са основно две неща. Първото е, че учебниците се пишат на конвейер, за да се усвоят едни пари. Нали ако се напише един читав учебник, догодина няма да има нужда от нов. Другото е, че сякаш учебниците се пишат от хора, които през живота си не са виждали деца отблизо. Не знам дали въобще има някаква обратна връзка от родители, учители, да не говорим пък за децата дали даден учебник е разбираем. Пък и защо да ги питат, нали се събират експерти, за да напишат поредния учебник. Нима обикновените хора знаят по-добре от експертите какво да бъде съдържанието и учебният план?

Тук това, което според мен трябва да се промени трябва да тръгне от родителите и учителите. Трябва да има сериозна обратна връзка, не само да си говорим как нещо е счупено, но и да мислим как да го поправим. За учителите би било добре да имат възможност да не се върви едно към едно по спуснатия учебен план, а да бъдат по-гъвкави както в преподавания материал, така и в начина им на работа. Не може в час по информатика да пишеш по десет пъти една и съща програма в тетрадката и после изпитът ти да е на хартия. Но отново за целта трябва да имаме учители, които желаят промяна, както и родители, които да са готови активно да участват в целия този процес. Аз като бъдещ родител заявявам желание да участвам активно, надявам се да има и други настоящи и бъдещи родители с подобни схващания.

И накрая знам, че правя много малко – два пъти седмично по час и половина занимания с деца може да бъде някаква основа, но не и сериозно преподаване. От друга страна това все пак е някакво начало, а и имам свободата да си определям сам програмата и методиката на преподаване, което ми е огромен плюс. Радва ме, че вече виждам резултати в децата, които идват за втора година на тези уроци. А това, което ще ме зарадва най-много е ако освен на програмиране успея и да ги науча и на критично мислене :)

This entry was posted in Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>