Калоян и златният печат

Колко от вас си спомнят “Замъкът на таласъмите” и трепетът да преиграваш отново и отново различните варианти на приключението. В началото на 90-те години още не знаехме, но се оказа че книгите-игри ще наложат доста успешно на книжния пазар. За този период в България бяха издадени над двеста книги-игри и вероятно няма човек, който да е бил ученик по това време и да не си спомня за шарените корици и часовете забавление скрити между тях.

Въпреки, че по-голямата част от авторите на първата вълна на книги-игри бяха българи (макар и скрити под чуждоезични псевдоними), сред издадените книги имаше само една свързана с българската история (но да не намесвам “Съкровището на Вълчан войвода”). Имаше книги за средновековна Испания, за викингите, за Дивия запад, но такива по нашата история липсваха. А историята ни е интересна и по нея могат да се завихрят страхотни истории (ще ме прощавате за тавтологията).

Десетина години по-късно дойде времето на новата вълна на британския хе… тъй де новата вълна книгите-игри. Все още е рано да се говори за възраждане на жанра, но се надявам, че името Георги Караджов ще се споменава с добро за в бъдеще. Той си е поставил амбициозната цел да напише книга-игра, в която читателят поема ролята на цар Калоян и споделя неговите премеждия, поднесени с нужното уважение към паметта на предците, но не и без щедра доза хумор. Според мен се е справил доста добре със задачата до този момент. Казвам до този момент, тъй като наскоро излезе първи том от трилогията и все още чакаме продължението.

„Калоян и златният печат“ започва с правила за тези, които за пръв ще държат в ръцете си книга-игра. Интересно хрумване на автора е да направи правилата като епизоди с препратки от единия към другия. Веднага след това следва глава първа, която ни отвежда в есента на лето господне 1197-мо и смъртта на Петър – цар на българите и брат на Калоян. Още от първи епизод решенията, които ще вземаме ще имат влияние върху бъдещето на държавата, така че трябва да сме много внимателни. След края на тази сравнително кратка, но изпълнена с действие глава историята ни връща назад във времето, към обсадата на Ловеч, десетина години по-рано.

Ромеите сами предложиха мирен договор, с който ни признаваха (според тях временно), освободените земи. Освен това бяха заловили Елена, жената на Асен, заедно с малкият му син и възнамеряваха да ги отведат в Константинопол като заложници. Един вид гаранция за спазването на мира. Разумно искане, защото в противен случай Асен щеше да започне подготовка за нова война веднага след като последният ромейски войник се прехвърли на юг от Хемус. В крайна сметка се споразумяхме да върнат жената и детето, а на тяхно място да отведат мен.

Във втора глава – “Българин в Константинопол” ще прекараме доста голяма част от книгата, но като се има предвид, че този период от живота на цар Калоян е около две години е нормално да заема сериозна част от книгата. В престолния град на западащата империя изборите са наистина безброй – можем да се отдадем на лек живот и забавления или пък да запълним времето с науки, богословски разговори и тренировки. Можем да завържем познанства с цвета на ромейската аристокрация, или да се сприятелим с чуждите търговци, а защо не и с рицарите на служба при василевса. Двете години изтичат бързо и неусетно и моментът, в който Калоян трябва да избяга обратно в родината си, настъпва внезапно.

Мъжът от улицата пристигна сравнително бързо. Доближи ме и заговори бързо на кумански, сочейки едни дълги лъкове на отсрещната стена.
- Казвам се Тертер, праща ме брат ти – рече той. – Нямаме много време, за това слушай и помни: готви се нов кръстоносен поход и братята ти искат да нападнат гърците заедно с рицарите. Трябва да напуснеш Цариград!

Трета глава логично се казва “Бягство от Константинопол” и дали бягството ще е успешно ще зависи колкото от правилните избори в тази глава, така и от решенията, които сме взели в предишната. Основните варианти са два – дали ще се бяга по море или по суша, но покрай тях има множество интересни разклонения. Честно казано при първото прочитане на книгата не се бях справил особено добре с предната глава и не подходих особено логически и тук, с един от най-неочакваните обрати в историята. Но пък вторият опит ми беше доста успешен и достигнах родния Царевец.

Не след дълго в Търновград пристигна плашеща новина – крал Фридрих се удавил нелепо в някаква река и кръстоносците се връщали обратно. Част от тях – през нашите земи.
- Ще се удави, ами! – разсъждаваше дълбокомислено братовчед ми Борил. – Подмина пълния със злато Цариград и поведе войниците си по разни чукари, да се бият с турците. Онези сигурно сами са го хвърлили в реката.

Вярвам, че любителите на битките няма да бъдат разочаровани от четвърта глава – “Битка в Тревненския проход”. Там освен, че разказвачът умело ни представя тази важна битка имаме среща и с един стар познайник от времената на пленничество, към който не храним топли чувства.

– Пак се срещаме, мизиецо – рече варягата и плю настрани. – Този път на василевса не му трябваш жив.
– Така е – рекох, обхващайки с красноречив жест погрома, който устройвахме на ромейската войска. – Този път той ни трябва…
Торвалд се засмя дрезгаво.
– Може и да го хванете, но ти няма да си жив да му се радваш!

Пета глава започва там, където първа глава приключи. В “Първи стъпки” вземаме първите си управленски решения (и разбира се плащаме за грешките, които сме направили в първа глава или пък печелим, ако сме били далновидни навремето). Тук се изграждат първите връзки с болярите, а те както знаем могат да бъдат гръбнака на царството, но могат да бъдат и коварни врагове, алчни за пари, власт и дори за царския престол.

След като вълненията около болярите позатихнаха, дойде време да разбера какво е положението на обикновените селяци. Тези, които плащат данъци, участват във войската и редовно биват избивани при вражески нашествия, понеже нямат замъци, в които да се крият, нито пари, с които да откупят живота си.

В “Опознай родината” са отношенията с народа, църквата, богомилите, търговците (чуждестранни и български). Царят трябва да жонглира между всички, така че да няма недоволни (и тъй като това не е възможно поне да минимизира проблемите). Част от уменията и знанията придобити в Константинопол могат да влязат в употреба тук, но така или иначе дори и с всичките познания на света няма как да се угоди на всички. И тук щипката хумор придава на книгата едно симпатично очарование.

- Джовани от Верона – обясни Григорий. – Търговец. Харесали се с една от нашите моми, но поповете отказали да ги венчаят и ето го – приема православието.
- Ех, любов, любов!
Изчаках да свърши тайнството и се приближих към архиепископа. Той ме поздрави радушно, явно доволен от кръщавката, даде ми благословия и нареди да ми намерят място на трапезата, която по традиция следва повечето православни тайнства.
- Отче, защо толкова дълго държахте човека под водата? – поинтересувах се, обнадежден от доброто начало на разговора.
- Да удавя папата! – рече Василий сурово. – Латинските нечестивци най-трудно приемат истинската вяра!
Преглътнах на сухо.

Последната седма глава “Красива като куманка” се развива на север от Дунав. Калоян трябва да си подсигури ценни съюзници, преговаряйки с дивите кумани. Тази глава има няколко разклонения, но най-важният избор не е оставен в ръцете на читателя – царят си взема жена, без да се съобразява с никого. Както и да го погледнем, любовта не ни дава право да избираме, а и реално погледнато династичният брак би скрепил съюза мужду българи и кумани доста по-добре от всякакво споразумение, подписано на хартия. Така първи том завършва като приказка – със сватба, на която всички (добре де, почти всички) са щастливи..

Незабелязана остана и недоволната царица. Защо е била недоволна? Не е ваша работа…
Добре де! Първата вечер бях потресен от убийството и изобщо нямах настроение… за любов. Втората… се напих чрезмерно, за да забравя оцъклените очи на Григорий, така че нищо не свърших. На третата просто се напих.

Играта има три степени на трудност – читател, при което можеш да не следиш всички правила, играч – нормална трудност, и стратег, при което изискванията към играча са завишени. “Калоян и златният печат” е само първа част от плануваната трилогия. Тя цели да запознае читателя с особеностите на историческия период и може да се възприеме като подготовка за управлението на държавата. От решенията, които вземаме и образът на Калоян, който изграждаме зависи до голяма степен колко успешни ще бъдем във втори и трети том.

В заключение смятам, че като се има предвид колко е сериозна поставената цел, Георги Караджов се е справил много добре със задачата. Историята е увлекателна, чете се леко, научаваме немалко неща за средновековието по един приятен и интерактивен начин (за разлика от стандартен учебник).

Дали ще ви хареса книгата? Има само един начин да се провери :)

This entry was posted in Разни. Bookmark the permalink.

One Response to Калоян и златният печат

  1. Борислав says:

    Наскоро започнах да я чета и мноооооооого ме кефи! :)
    Авторът само се чуди кога да изръси някоя жаргонна дума, лаф между другото или да вложи цяла комична ситуация.
    Радвам се, че не е прекалил с тези желания и хуморът е оставен да бъде финната подправка на творбата.

    Също така, въпрос към автора на статията: Усети ли Калоян като личност?
    На мен лично ми допадна как са вложени разсъжденията, емоциите и реакциите му – не е просто пешка с корона в ръцете на читателя.

    Също така – на мен например много ми допадна 1вата част на книгата – много умело е придадено усещането за тревожна неотложност след извършеното убийство и хич няма време за губене при вземане на решенията в нея.

    Не на последно място, евалата за готиното ревю!
    Надявам се да грабне вниманието на твоите блогочитатели и да се зарибях по вземане на книгата :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>