Детска академия Телерик за Велико Търново

От доста време едно от многото неща, с които ми се занимава е преподаването. За съжаление токът все още е с пари, така че вариантът да стана учител на пълно работно време поне на този етап не стои на дневен ред. Преди няколко години бях кандидатствал за програмата “Заедно в час”, стигнах до последното интервю, но след това не ме одобриха с коментар, че не съм достатъчно добър лидер. Поисках все пак малко повече подробности, но за съжаление такива не получих. А аз така или иначе предпочитам да не съм лидер, който да води децата, а човек, който ще ги научи да се развиват и мислят самостоятелно и да разчитат на себе си. Разбира се след този неуспех продължавах да мисля в посока преподаване под някаква форма на нещата, които знам и мога (математика и информатика като за деца). Миналата есен попаднах на информация, че Телерик открива детски школи за подготовка по информатика, но видях, че съм закъснял с подаването на документи с има няма два месеца. Случи се обаче така, че две седмици по-късно на DevReach се запознах с хората от щанда на Телерик и се оказа, че когато има желание нещата се получават.

За около десетина дена издирих контакти във Велико Търново, намерихме зала за занятията, обиколих училищата и говорих с директорите за предстоящата школа, разлепих няколко плаката, раздадох флаери и съответно започнах да получавам запитвания. Въпреки, че в другите градове бяха започнали занятия преди около месец и половина, на 19-ти ноември (по-добре късно отколкото по-късно) се проведе първата сбирка на Детска академия Телерик във Велико Търново. Докато наваксаме с материала се събирахме два пъти седмично, а децата бяха предимно от четвърти, но и няколко от пети клас. Препускането през оператори, целочислени типове и алгоритми доведе до това, че още на първото състезание, на което децата участваха (декември месец) нямаше нулеви резултати. Междувременно през школата преминаха десетина деца, от които останаха седем-осем.

След онлайн състезанията дойде и първото по-сериозно изпитание. Зимните празници се провеждаха в Търново и в тях се включиха едва четири деца от школата. Задачите бяха едни и същи за 4-ти и 5-ти и доста трудни дори и за големите, така че важното за мен беше участието в реална състезателна среда, а не толкова представянето. В интерес на истината децата излязоха доста оклюмани, но все пак от четири явили се имаше две преборили част от едната задача. Окуражих ги колкото можах, а и като се сещам за първото си подобно състезание (въпреки, че бях доста по-голям от тях) смятам, че следващото им представянето ще бъде далеч по-успешно.

Постепенно материалът ставаше все по-сложен и се изискваше повече работа, така че до края на учебната година останаха само четирите деца, които се явиха и на зимните празници. За сметка на това това бяха сериозни и положиха немалко усилия, което доведе до много добри резултати на последните две онлайн състезания. Финалът на учебната година се състоя в Ямбол на летните празници, но за съжаление там не успяхме да участваме.

Разбира се след тази година наситена с приятни емоции не мисля да спирам. Догодина школата отново ще отвори врати (вероятно от първата седмица на октомври). Приемът ще е за деца от 4-ти и 5-ти клас, като се надявам ядрото на петокласниците да е от учениците, с които работих тази учебна година. Вече имат добра база, над която ако надградят правилно имат добри шансове и на следващите състезания и нататък в живота. Разбира се школата не е само за тях, а е отворена за всички деца, като не се изискват никакви предварителни познания в областта на програмирането. При нас нещата не стават насила и напред продължават само тези, на които им е интересно това, което правят. А колкото повече неща научаваме, толкова по-интересно и лесно е всичко.

И за финал два бисера, които ме напушват на смях всеки път, щом се сетя за тях.

- Господине ще питам нещо, ама да не ми се разсърдите.
- Няма.
- Тати каза, че е добре да стана програмист, защото те работят по 1-2 часа на ден и вземат големи заплати.

Да кажат колегите, аз не знам някой програмист да работи повече от 1-2 часа седмично :)

- А тук ще се учим ли да правим операционни системи?
- Е, чак операционни системи няма да се учим да правим, особено в началото. Защо питаш?
- Защото искам да се науча да правя операционни системи и да изкарам Майкрософт от играта.

Ако някой наистина може да изкара Майкрософт от играта, той ще е :)

This entry was posted in Разни. Bookmark the permalink.

2 Responses to Детска академия Телерик за Велико Търново

  1. Добре ще е някой да размъти малко водата около Microsoft, че с това монополно мислене все повече затъват.

  2. Pingback: Рошави размисли за образованието | Дневниците на един дзен-лунатик

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>