Веселата страна на глобализацията

Преди 15-20 години като ученик тренирах Тай Чи. За съжаление изкарах сравнително кратко време, тъй като човекът, при който тренирах получи зелена карта и замина за Щатите. Когато се прибира в България се случва да се видим на по чайче и на едно от вижданията ми разказа следната история.

Човекът си има група (основно от българи), с която играят Тай Чи в парка, когато времето позволява. Събират се нашите хора един уикенд, тренират и след тренировка тръгват да се прибират. Добре, обаче отнякъде се чува ръченица. Станало им интересно кой слуша такава музика в парка и тръгнали да видят какво се случва. Не след дълго пред погледа им се открила следната мила родна картинка – насред поляната стоварена техника, захранвана с агрегат. От колоните се лее ръченица, а групичка китайци разучават твърде непривичните им стъпки.

За нашите хора това било направо културен шок, до момента, в който осъзнали, че китайците може да играят български народни танци, но пък българите играят китайско бойно изкуство :)

This entry was posted in Разни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>